|
Ще препиша един разказ, който четох преди време и много ми хареса . Разказа е дълъг, но беше забавен поне за мен :-) Арт Бъкуалд Разказ от книгата “Великото Общество” Поп-Скулптор 
Преди известно време канадските власти отказаха да пуснат без мито, както е редно за произведения на изкуството, 80 дървени каси, които приличаха на амбалаж за сапуна “Брило”, за кутиите грухано жито “Келог” и ябълковия сок “Мот”. Касите изрисувани от американския представител на поп-арта Анди Уорхол, не са никакво художествено творчество – отсякоха канадците. – Това е търговска стока и като такава подлежи а митническо облагане в размер на 4000 долара.” Мен ако питате, канадците са ужасно глупави. Два-три дни след този инцидент се отбих в един магазин да купя някои продукти за жена ми. А път за в къщи хлътнах в някаква галерия, където имаше изложба поп-арт. Мрежата с покупките ми натежа, та я оставих на пода. После, развълнуван от видяното, излязох от галерията и се прибрах у дома. - Къде са ти продуктите? – подхвана ме жена ми. - Сигурно съм ги забравил в художествената галерия - сетих се аз. - Тъй ли? Ако искаш да вечеряш, по добре се върни да ги вземеш. Изтичах обратно, но беше вече късно. Моята мрежа с продукти бе получил първа награда на изложбата. - Изпотрепахме се да ви търсим – посрещна ме собственикът на галерията. – Защо не сте регистрирали художествената си творба? - Това не е никаква творба, а яденето ми за тази вечер.
Галерията се разтърси от смях, който очевидно трябваше да покаже, че шегата ми е оценена както трябва. - Той не само е велик скулптор, но има живо чувство за хумор – обади се един от членовете на журито. - То си личи от творбата му – додаде друг. – Погледнете само как бутилката с доматен сос “Хайнц” се е надвесила над консервата свинско с боб “Кембел”! - Какво вдъхновение! Да поставиш именно тъй картофите чипс върху кутията “Криско”! – възкликна някаква дама, обръщайки се към своя кавалер. - Истински гений! – отвърна кавалерът. – забележи само по какъв начин прасковеният компот “Дел Монте” се е килнал на една страна. Дори Уорхол не би могъл да постигне такова нещо! - Според мен, решаващия фактор да му бъде присъдена наградата е номерът със сплесканата баничка на дъното на мрежата. - Пикасо ряпа да яде – рече друг. - Вижте – обадих се аз, - много съм ви благодарен за таи чест, но жена ми чака продуктите да ги занеса в къщи. - Да ги занесете в къщи ? - ахна собственикът на галерията. – Та аз току-що продадох на тази двойка вашето произведения за 500$. - Покупките ми струват само 18$ - опитах се да му обясня аз. - Не става дума за продуктите, а за това което сте създали от тях. Вие сте успели да вложите в една кутия Рино повече смисъл, отколкото Роден в своя “Мислител”. От днес нататък всеки, пред чийто поглед се изпречат макароните “Франко-америкън”, ще си спомня неизбежно за вас. С тази торба продукти вие казахте за една вечер повече, отколкото е казал Рембранд с хиляда картини. Изчервих се от скромност и приех чека. Още същата вечер заведох жена си на ресторант, а на следния ден купих нова мрежа продукти, много по-скъпи от първите, която веднага занесох в галерията. Но отзивите бяха неблагополучни. “Успехът го е главозамаял – писа един от изтъкнатите столични критици. – Докато в началото излагаше обикновени кутии и буркани с един невероятно смел, дързък и пренебрежителен маниер, сега той ни сервира изящни консерви от гъби и супа от костенурки. Угаснала е искрата на голямото артистично вдъхновение и е останала само сбирщина от безвкусна бакалия.”
|
